(Св. Наум Охридски, икона от XIV-XV в. от църквата Богородица Перивлептос“

(Св. Наум Охридски, икона от XIV-XV в. от църквата „ Богородица Перивлептос “ („ Св. Климент “), през днешния ден в Галерията на икони в Охрид. На противоположната й страна е изобразен св. Климент Охридски)

Св. Наум Преславско-Охридски
(† 910 година. Чества се на 23 декември и на 20 юни)

„ Братя, дано да не остане без помен и презвитер Наум, този брат, приятел и състрадалец на блажения Климент... “ ~ Из най-старото житие на св. Наум, първа четвърт на X в.

Презвитер Наум - възпитаник, помощник и последовател на великото дело на равноапостолите Кирил и Методий, една от най-видните персони на средновековна България.

Син на „ благородните си родители “, Наум е израснал в Мизия (житиеписецът е използвал неофициалното име на България през цялото Средновековие, а по-вероятно - средновековното регионално название на дн. Македония - Долна Мизия). Там се включил към Кирил и Методий, „ Които тогава ходеха по цялата Българска земя, подвизавайки се да обръщат прелъстените в православната религия... За да приведат мнозина в Христовата религия и да ги просветят със светлината на истината... преведоха божественото писание, остарялото и новото, от елински (гръцки) език на елементарния български език и изобретиха сами букви за славянския език “; или към Методий по време на неговото ръководство на славянско княжество в дн. Източна Македония почти от 837 до 847 година, или към Константин-Кирил по време на неговата съдбоносна задача измежду българските славяни от поречието на Брегалница (дн. Североизточна Македония) от 855 до 859 година

Известието на житиеписеца, че Наум е брат на Климент Охридски, множеството изследвачи одобряват в нравствен смисъл - че двамата са били най-близки съратници в огромната и продължителна битка за одобряване на славянобългарската култура и книжнина. Изглежда истината е друга. Внимателният разбор на достигналите до нас обстоятелства не може да не докара до убеждението, че може би фактически Наум и Климент са били родни братя. Ролята на Наум, по-големия брат, във връзка с по-младия с десетина години и по-талантлив Климент (роден във втората половина на тридесетте години на IX в.), удивително припомня за нежните грижи и неотстъпната поддръжка на Методий по отношение на Константин-Кирил.

И Наум, и Климент следват правилно Солунските братя, оказват им най-близка помощ и съдействие при задачите им измежду сънародниците им - българските славяни, при хазарите, моравците и панонците, „ Вървейки с тях навсякъде, та чак и до остарелия Рим “.

След гибелта на Методий на 6 април 885 година Наум евентуално е един от най-близките му възпитаници, които оказват помощ на Климент за бързото написване на Пространното житие на безсмъртния славянобългарски първоучител, с цел да го повдигнат наред с по-рано написаното Пространно житие на Константин-Кирил като щит за запазване на трудовете и заветите на Светите братя измежду западните славяни. Но напъните им са напразни. Обединеният съюз на немските феодали, католическото духовенство и предателите от Моравския княжески двор подлагат Кирило-Методиевото дело в Моравия и Панония на разгром и заличаване. Климентовият житиеписец оповестява, че подложените на гонения Кирило-Методиеви възпитаници „ закопнели за България, за България си мислели и се надявали, че България е подготвена да им даде успокоение “. Такива усеща и подобен блян са могли да изпитват единствено люде, изпаднали в неволя в чужбина, към своето Отечество, от което преди време са тръгнали с обичаните си учители по необятния свят.

За разлика от учениците моравци и панонци, които били хвърлени в тъмници или продадени в иго, а някои като Методиевия правоприемник Горазд и убити, Наум, Климент и Ангеларий, като български жители, били принудително прогонени от Моравия. Добрали се със сетни сили до Белград, тримата мъченици били признати с огромна респект от боритаркана (според едно по-късно уведомление - княз Радислав) - българския боен и цивилен шеф на северозападните земи, като от дълго време чакани посетители.

Малко време се радвал княз Борис-Михаил на скъпите посетители в столицата Плиска, донесли там светлината на Кирило-Методиевото дело, най-безценното богатство на народ и страна. Отруденият Ангеларий небрежно умрял, а Климент след къс отдих поел пътя към крайния югозапад на Българската земя, най-скоро освободените от византийското господство територии, в които гръцкото културно и религиозно въздействие на огромните центрове Солун и Драч е било съвсем неотразимо. Висшите държавни ползи налагали по неотложност да се сътвори огнище на славянобългарска култура и книжнина, с цел да се избави българщината от гръко-византийските домогвания. По повелението и с великодушната помощ на княз Борис-Михаил, Климент основал в Девол (дн. фиктивен град в южна Албания) просветно и книжовно средище.

Само Наум останал в североизточните български земи. И нему е била сложена аналогична задача. За да не се стигне до нежелано затруднение на връзките с гръцките духовници в България и стоящата зад тила им Византия, отново благодарение на мъдрия държател Наум провел славянобългарско просветно и книжовно средище за североизточните земи, само че не в столицата Плиска, където била резиденцията на гръцкия архиепископ на България, а в близкото славянско населено място Преслав (и Климент избрал за своята активност не Лихнида, дн. Охрид, митрополитския център на югозападните земи, а Девол, град от същата епархия). По-младият Методиев възпитаник Константин Преславски оповестява, че да напише своето Учително евангелие го е подтикнал Наум. Това уведомление потвърждава, че началник и уредник на Преславското просветно и книжовно средище е бил точно презвитер Наум.

Наум е бил един от уредниците на съдбоносния Първи всебългарски църковно-народен събор, призован в Преслав през есента на 893 година, прогласил славянобългарския език за формален държавен и църковен език, въздигнал Кирило-Методиевото дело за знаме на българската страна и народ, връчено от княз Борис-Михаил в ръцете на неговия заслужен наследник и правоприемник - Симеон Велики. Веднага след събора се пристъпило към фактическата подмяна на гръцките владици в България посредством ръкополагане на българи за техни викарни епископи (хорепископи), които да поемат ръководството на епархиите. За пръв свещеник на „ български език “ е бил въздигнат Климент - свещеник на Дрембица (Дебърца) или Велика (планинската земя на север от Охрид), викарий (заместник) на Охридския митрополит грък. Вероятно заради преклонна възраст Наум не е приел епископска катедра.

Седем години (886 - 893 г.) продължава активността на Наум като началник и уредник на Преславското просветно и книжовно средище, седем години (893 - 900 г.) работи бележитият просветник в Девол. Едва когато основава задоволително млади сили, на които да съобщи светлината и задачата на живота си, Наум, изнурен от писания и премеждия, се отдръпва в своя манастир „ Свети архангели Михаил и Гаврил “ – „ небесните настойници “ на княз Борис-Михаил, на брат му Гаврил и на рано умрелия Борисов наследник Гаврил. Дори да беше единствено това посвещение, то е задоволително доказателство за извънредно тесните връзки на деволско-охридските дейци с българския владетелски дом. Житиеписецът категорично известява, че Наум построил манастира си „ със средствата и повелението на благочестивия български цар Михаил-Борис и неговия наследник цар Симеон “. В притвора на манастирската черква е изобразен княз Борис-Михаил като ктитор на манастира, най-стария от през днешния ден съществуващите български манастири.

В своята обител на 23 декември 910 година бележитият просветник и покровител на българския народ умрял, заровен от своя „ брат, приятел и състрадалец “ свещеник Климент Охридски. Гробът му е непокътнат и до през днешния ден в умишлен параклис вдясно от олтара на манастирската черква.

Въпреки че църквата е преустроявана на два пъти, издигнатият от Наум храм се е запазил като централно помещение на настоящия. Тази оживяла до наши дни черква, с гроба на Наум Преславско-Охридски и с високохудожествените си фрески от 1806 година, дело на зографа Търпо Константинов от гр. Корча (вероятно дебърски занаятчия, заселен там, или потомък на дебърски заселник), в които централно място заемат облиците на княз Борис-Михаил, на светите Седмочисленици - Кирил, Методий, Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий, настрана на Наум, Климент и княз Йоан-Владимир, е най-вълнуващият мавзолей на Първото българско царство и на неговия Златен век.

Не, не е останал презвитер Наум Преславско-Охридски без помен и прослава. Никой българин не е не запомнил, че той е един от първомайсторите, заложили в Преслав и Охрид основите, върху които се гради българската просвета от този момент и до през днешния ден. И завинаги.

Из: „ Св. Наум Преславско-Охридски изтъкнат просветник “, Иван Грудев
Източник със съкращения:
* Св. Наум Охридски, икона от XIV-XV в. от църквата „ Богородица Перивлептос “ („ Св. Климент “), през днешния ден в Галерията на икони в Охрид. На противоположната й страна е изобразен св. Климент Охридски.